Mar 8, 2008, 8:37 AM

Поглед в миналото

  Poetry
707 0 5
 

Нагледно розово настоящето,

но всъщност - оцветено в черни нюанси.

Страхуваме се от промени в бъдещето.

Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.

 

"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото.

Примиряваме се с това, което притежаваме.

Не тъгуваме за веч загиналото.

"Ред е на по-добро"- се надяваме.

 

Зловещо е, когато попаднем в съня

и към потеглилия влак безнадеждно протегнем ръце.

Неспособни сме и да обладаем мисълта...

Но изпратили "стария" влак, очакваме следващия с разтреперени нозе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и прегръдка,миличка!
    Браво за стиха!!!
  • Благодаря!Честит празник на всички дами
  • хареса ми!поздрав!
    Честит Празник!
  • Ако се пооправи структурата...ще стане ощеее по-добро
  • Така е!Понякога отричаме някои неща, но тайничко ги сънуваме...
    "Неспособни сме и да обладаем мисълта..." Единственото местенце, където никой не може да ни разкрие...
    Поздравчета, миличка!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...