Mar 8, 2008, 8:37 AM

Поглед в миналото

  Poetry
710 0 5
 

Нагледно розово настоящето,

но всъщност - оцветено в черни нюанси.

Страхуваме се от промени в бъдещето.

Стараем се да удържим везните. Търсим някакви баланси.

 

"Уж" не съжаляваме за пропуснатото в миналото.

Примиряваме се с това, което притежаваме.

Не тъгуваме за веч загиналото.

"Ред е на по-добро"- се надяваме.

 

Зловещо е, когато попаднем в съня

и към потеглилия влак безнадеждно протегнем ръце.

Неспособни сме и да обладаем мисълта...

Но изпратили "стария" влак, очакваме следващия с разтреперени нозе.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веселина Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздрав и прегръдка,миличка!
    Браво за стиха!!!
  • Благодаря!Честит празник на всички дами
  • хареса ми!поздрав!
    Честит Празник!
  • Ако се пооправи структурата...ще стане ощеее по-добро
  • Така е!Понякога отричаме някои неща, но тайничко ги сънуваме...
    "Неспособни сме и да обладаем мисълта..." Единственото местенце, където никой не може да ни разкрие...
    Поздравчета, миличка!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...