Поглед... в себе си
Слепецът прогледна! И тихо заплака...
Навярно светът със очи го изплаши...
Навярно бе твърде привикнал със мрака...
Или светлината видя му се страшна...
И ближните – страшни, с привидни усмивки,
а стиснали здраво в юмрука си камък,
Съдбата - бездушна, бездънна, всеискаща
да те оглозга до сетния залък...
И всички илюзии, просто поробени,
и всички сънища - недосънувани,
недоизпити и недокоснати...
убити още в олтара на утрото...
Слепецът прогледна.
Слепецът прогледна!
А после, здраво стиснал очите си,
реши да живее, и Гледайки...
в Черното...
от Светлината да се пречисти...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Теодора Симеонова Всички права запазени
