Поглед... в себе си

25 нояб. 2009 г., 11:19

Поэзия

675 0 2

Слепецът прогледна! И тихо заплака...

Навярно светът със очи го изплаши...

Навярно бе твърде привикнал със мрака...

Или светлината видя му се страшна...

И ближните – страшни, с привидни усмивки,

а стиснали здраво в юмрука си камък,

Съдбата - бездушна, бездънна, всеискаща

да те оглозга до сетния залък...

И всички илюзии, просто поробени,

и всички сънища - недосънувани,

недоизпити и недокоснати...

убити още в олтара на утрото...

Слепецът прогледна.

Слепецът прогледна!

А после, здраво стиснал очите си,

реши да живее, и Гледайки...

в Черното...

от Светлината да се пречисти...