Слепецът прогледна! И тихо заплака...
Навярно светът със очи го изплаши...
Навярно бе твърде привикнал със мрака...
Или светлината видя му се страшна...
И ближните – страшни, с привидни усмивки,
а стиснали здраво в юмрука си камък,
Съдбата - бездушна, бездънна, всеискаща
да те оглозга до сетния залък...
И всички илюзии, просто поробени,
и всички сънища - недосънувани,
недоизпити и недокоснати...
убити още в олтара на утрото... ...