23.12.2020 г., 19:03

Погледна ли поне веднъж назад

1.2K 0 0

Прегърбен от умора вече крачиш.

Погледна ли поне веднъж назад

да видиш, че окови тежки влачиш

към робство и към бъдещия ад?

 

Когато обещания тръбяха,

че идва свобода, че идва рая

душата и умът къде ли бяха?

Сега са тук, ала защо накрая?

 

Продаде вярата си на лъжата

и без да разбереш се окова.

Достигна бряг и плитка е реката

и виждаш благ живот отвъд едва.

 

Една река от щастие дели,

а стар товар възпира те, нали? 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Асенчо Грудев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...