Погледна ли поне веднъж назад

Poetry » Strict forms

1.2K 0 0

Прегърбен от умора вече крачиш.

да видиш, че окови тежки влачиш

към робство и към бъдещия ад?

Когато обещания тръбяха,

че идва свобода, че идва рая

душата и умът къде ли бяха?

Сега са тук, ала защо накрая?

Продаде вярата си на лъжата

и без да разбереш се окова.

Достигна бряг и плитка е реката

и виждаш благ живот отвъд едва.

Една река от щастие дели,

а стар товар възпира те, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0