Погледна ли поне веднъж назад

Poetry » Strict forms

1.2K 0 0

Прегърбен от умора вече крачиш.

да видиш, че окови тежки влачиш

към робство и към бъдещия ад?

Когато обещания тръбяха,

че идва свобода, че идва рая

душата и умът къде ли бяха?

Сега са тук, ала защо накрая?

Продаде вярата си на лъжата

и без да разбереш се окова.

Достигна бряг и плитка е реката

и виждаш благ живот отвъд едва.

Една река от щастие дели,

а стар товар възпира те, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 10K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.3K 5.0