Прегърбен от умора вече крачиш.

Погледна ли поне веднъж назад

да видиш, че окови тежки влачиш

към робство и към бъдещия ад?

Когато обещания тръбяха,

че идва свобода, че идва рая

душата и умът къде ли бяха?

Сега са тук, ала защо накрая?

Продаде вярата си на лъжата

и без да разбереш се окова.

Достигна бряг и плитка е реката

и виждаш благ живот отвъд едва.

Една река от щастие дели,

а стар товар възпира те, нали?