Погледна ли поне веднъж назад

Poetry » Strict forms

1.2K 0 0

Прегърбен от умора вече крачиш.

да видиш, че окови тежки влачиш

към робство и към бъдещия ад?

Когато обещания тръбяха,

че идва свобода, че идва рая

душата и умът къде ли бяха?

Сега са тук, ала защо накрая?

Продаде вярата си на лъжата

и без да разбереш се окова.

Достигна бряг и плитка е реката

и виждаш благ живот отвъд едва.

Една река от щастие дели,

а стар товар възпира те, нали?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0