Погледни ме, галя те с усмивка -
същата, с която те плених,
тази, за която все ме питаше,
щом от тежки мисли се стопи...
Погледни ме, моите очи
в твоите с любов се потопиха,
помниш ли как тези две очи
някога света ти озариха...
Погледни ме и ме погали,
виждам как ръцете ти треперят,
още миг поне ми подари...
после си върви... ако посмееш.
© Яна Вълчева Всички права запазени