11.08.2010 г., 20:57 ч.

Погребение 

  Поезия
1631 1 21

На дядо

 

 

 

 

Слязла е неусетно от ъгъла на небето,

когато аз може би съм сънувала хвърчила,

по стълба от сълзи, дръпнала е пердето

тихо и заплакаха райските слънца.

Оставила е белег блед по лицето -

къщата ни осиротя само за миг

и ме раздира онзи писък в сърцето,

сподавен в прорязващо болезнен миг.

Даже, струва ми се, стените над тебе плачат,

събрали толкова детски смях и игри.

Тя беше мойта къща, без тебе обаче

иде ми да срина всичките стени.

Да натроша на парчета всяка картина,

от която сякаш се лее твоят смях,

да изгоря всяко коренче в твойта градина -

погребват те, а с тебе мълчаливо и аз умрях.

© Пепп Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??