ПОГРЕБЕНИЕ
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.
А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.
Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...
Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...
Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...
Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.
А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.
Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...
Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...
Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...
Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
