14 июн. 2007 г., 16:51

ПОГРЕБЕНИЕ

Поэзия

912 1 11

Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.

А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.

Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...

Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...

Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...

Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

laVerde (Мартина)

Толкова е истинско описанието...

2007-06-21T15:18:36+03:00
феникс (Светльо Златанов)

"Шествието ще бъде влака към последната спирка малка" -колко кратко, точно и съдържателно! Това,като че ли обобщава съдбата и човешкия живот!

2007-06-16T02:30:37+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Благодаря на всички за коментарите.

2007-06-15T19:29:41+03:00
Магинка (Магдалена Рашева)

Тръпки ме побиха! От реалност и талант!

2007-06-15T08:53:32+03:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Много,много,много,много,много тъжен стих...

2007-06-14T22:48:25+03:00