14 июн. 2007 г., 16:51

ПОГРЕБЕНИЕ 

  Поэзия
790 1 11
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.

А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.

Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...

Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...

Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...

Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??