Jun 14, 2007, 4:51 PM

ПОГРЕБЕНИЕ

  Poetry
910 1 11
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.

А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.

Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...

Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...

Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...

Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...