Jun 14, 2007, 4:51 PM

ПОГРЕБЕНИЕ 

  Poetry
759 1 11
Край ковчега реват оплаквачки,
битието чрез думи нареждат.
Все едно черни гарвани грачат
и смъртта със сълзите прецеждат.

А мъртвеца - студен, бездиханен,
е покрит със цветя за сбогом.
Присъстващите са неканени...
Без значение колко са много.

Огледалото е закрито,
дявола да не наднича...
Капака - подпряно корито,
на слънцето се изпича...

Дървеният кръст вече чака
закъснялата катафалка...
Шествието ще бъде влака
към последната спирка малка...

Оплаквачките и там ще писнат
като жалък вой на линейка...
А на портата ще увисне
черна платнена жалейка...

Дъжда ще я избелее...
Огледалото ще се усмихне...
И пак петел ще пропее...
Мъката ще утихне...

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??