valiordanov (Валентин Йорданов)
1814 1469
5.04.2009 г., 0:24 ч.

Погребение 

  Поезия
539 0 9

В земята я положиха горката,
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.

Червените очи на оплаквачите
се давеха в солените сълзи.
Бяха за душите им палачи те...
Раздялата на живите тежи...

Дървен кръст, разпънал земни грижи
над купчината пръст, е само знак.
Покойниците слънцето не виждат,
потънали във вечния си мрак...

Камбанен звън, от ехото разнасян,
 над голата земя ще се стопи,
но жив ще бъде споменът ù ясен,
и още много дълго ще боли.

© Валентин Йорданов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??