Погребение
В земята я положиха горката,
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.
Червените очи на оплаквачите
се давеха в солените сълзи.
Бяха за душите им палачи те...
Раздялата на живите тежи...
Дървен кръст, разпънал земни грижи
над купчината пръст, е само знак.
Покойниците слънцето не виждат,
потънали във вечния си мрак...
Камбанен звън, от ехото разнасян,
над голата земя ще се стопи,
но жив ще бъде споменът ù ясен,
и още много дълго ще боли.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
