В земята я положиха горката,
сякаш че посяха тишина.
Молитвата на плачещия вятър
в завивка ù превръщаше пръстта.
Червените очи на оплаквачите
се давеха в солените сълзи.
Бяха за душите им палачи те...
Раздялата на живите тежи...
Дървен кръст, разпънал земни грижи
над купчината пръст, е само знак.
Покойниците слънцето не виждат,
потънали във вечния си мрак... ...