Погребвам я
Помоли някой друг да не плаче.
Аз тук във сълзи ще се задуша,
удавена във образи сумрачни,
отписала онази си душа,
която като феникс все възкръсваше,
да търси непосилни бремена
и с раздиращи чувства изпъстрена,
събираше светулки за през нощта.
Погребвам я.
За път пореден.
А тя излиза от пръстта.
Обясни й вместо мен колко е вредна,
че няма смисъл да се вярва в любовта.
А той...
Разкъса черните воали
и за свойте погребения разказа.
И клади за прераждане, не за кремиране, запали.
А после тръгна.
И от поредна смърт не ме опази...
11.01.2009 г.
гр. Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Събина Брайчева Всички права запазени