Погубен живот

3.01.2013 г., 17:05 ч.

Поезия » Бели стихове

739 0 0

Тя към олтара върви

с навлажнени от мъка очи.

За друг са нейните мечти,

но с него пръстени ще размени!

И ето, никой не я спря -

изрече заветното "ДА"!

Погуби свойте мечти

и с мъка напред продължи...

А още обича го тя,

само за него скърби нейната душа...

Но връщане няма назад,

сама превърна живота си в ад!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.