17.08.2010 г., 20:26

Погубена

1.2K 0 11

ПОГУБЕНА

 

Студени хора направиха ме хладна,

... иначе горещата аз!

Сърца егоистични разбиха моето,

иначе готово да обича всеки час!

Очи пламенни и коварни моите изгасиха завинаги,

... иначе очите ми топли, жарки!

Сега погубена съм аз.

Сърце кървящо, очи от дъжд.

Живея живота вече друга, вече хладна,

... иначе слънчевата аз!

Погубена... в любовта не вярвам!

Погубвам хора... вярващи в мен!

Погубена веднъж,

погубвам без вина!

 

 

 

 

ноември / 2009г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дияна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубаво!
  • Интересен стих. Бъди слънчева и живота ще ти се усмихне
  • :X ...
  • Ели, знам, но е жестоко в този свят. Благодаря, че прочете
    Славян, благодаря ти, че оценяваш.
    Ангел, не съм чак толкова жестока, просто не искам да бъда раняване повече. Всеки иска да се спаси. Благодаря, че спря тук
    Юлия, надежда винаги има, но понякога и тя умира или е толкова далеч.
  • не вярвам, че е толкова лошо...
    има надежда!

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...