Любовта ме рани в сетивата -
да не чувствам кога е горещо.
Нямам усет за дъжд, студ и вятър,
само нейната сила усещам.
Връхлетя и отсече дъха ми.
С мощен порив повлече ме цяла.
Завладя ме в деня ми, в съня ми,
а дори и не бях си мечтала,
че ръце, изненадващо тежки,
ще се стичат по моята кожа,
без да галят със плаха надежда,
а със страст, както само мъж може.
Любовта, се оказа, е нещо,
за което не мога да крия.
Как да скрия очи като пещи
и сърце, дето бие ли бие?
Сякаш целият свят спря и гледа
кой е този мъж, в който се влюбвам.
Не е първи, но явно последен -
ако си тръгне, ще ме погуби.
© Павлина Всички права запазени