17.10.2024 г., 15:09

Погубване

469 6 6

Любовта ме рани в сетивата -

да не чувствам кога е горещо.

Нямам усет за дъжд, студ и вятър,

само нейната сила усещам.

 

Връхлетя и отсече дъха ми.

С мощен порив повлече ме цяла.

Завладя ме в деня ми, в съня ми,

а дори и не бях си мечтала,

 

че ръце, изненадващо тежки,

ще се стичат по моята кожа,

без да галят със плаха надежда,

а със страст, както само мъж може.

 

Любовта, се оказа, е нещо,

за което не мога да крия.

Как да скрия очи като пещи

и сърце, дето бие ли бие?

 

Сякаш целият свят спря и гледа

кой е този мъж, в който се влюбвам.

Не е първи, но явно последен -

ако си тръгне, ще ме погуби.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...