17 окт. 2024 г., 15:09

Погубване

471 6 6

Любовта ме рани в сетивата -

да не чувствам кога е горещо.

Нямам усет за дъжд, студ и вятър,

само нейната сила усещам.

 

Връхлетя и отсече дъха ми.

С мощен порив повлече ме цяла.

Завладя ме в деня ми, в съня ми,

а дори и не бях си мечтала,

 

че ръце, изненадващо тежки,

ще се стичат по моята кожа,

без да галят със плаха надежда,

а със страст, както само мъж може.

 

Любовта, се оказа, е нещо,

за което не мога да крия.

Как да скрия очи като пещи

и сърце, дето бие ли бие?

 

Сякаш целият свят спря и гледа

кой е този мъж, в който се влюбвам.

Не е първи, но явно последен -

ако си тръгне, ще ме погуби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...