17 окт. 2024 г., 15:09

Погубване

485 6 6

Любовта ме рани в сетивата -

да не чувствам кога е горещо.

Нямам усет за дъжд, студ и вятър,

само нейната сила усещам.

 

Връхлетя и отсече дъха ми.

С мощен порив повлече ме цяла.

Завладя ме в деня ми, в съня ми,

а дори и не бях си мечтала,

 

че ръце, изненадващо тежки,

ще се стичат по моята кожа,

без да галят със плаха надежда,

а със страст, както само мъж може.

 

Любовта, се оказа, е нещо,

за което не мога да крия.

Как да скрия очи като пещи

и сърце, дето бие ли бие?

 

Сякаш целият свят спря и гледа

кой е този мъж, в който се влюбвам.

Не е първи, но явно последен -

ако си тръгне, ще ме погуби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...