17 окт. 2024 г., 15:09

Погубване

479 6 6

Любовта ме рани в сетивата -

да не чувствам кога е горещо.

Нямам усет за дъжд, студ и вятър,

само нейната сила усещам.

 

Връхлетя и отсече дъха ми.

С мощен порив повлече ме цяла.

Завладя ме в деня ми, в съня ми,

а дори и не бях си мечтала,

 

че ръце, изненадващо тежки,

ще се стичат по моята кожа,

без да галят със плаха надежда,

а със страст, както само мъж може.

 

Любовта, се оказа, е нещо,

за което не мога да крия.

Как да скрия очи като пещи

и сърце, дето бие ли бие?

 

Сякаш целият свят спря и гледа

кой е този мъж, в който се влюбвам.

Не е първи, но явно последен -

ако си тръгне, ще ме погуби.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...