6.11.2009 г., 12:26

Погубваща любов

822 0 3

Светът остава спомен блед,

от искрата заслепен,

и втурвам се напред

в живот, от нея вдъхновен.

 

Смисълът е в нов оттенък,

обагрен от мечтите чужди,

идеалите избухват в пламък –

сега копнежи са ненужни.

 

Всяка болка аз преглъщам,

заличавам част от мен

и една илюзия изграждам

за слънце в моя ден.

 

Но душата с горест стене

и надава своя зов,

бори се за избавление

от една погубваща любов.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така се случват нещата Мартина..
    Остави илюзията на воля - може и да помогне!
    Хареса ми много!!!
  • Поздравления!Много,много...е хубаво!
  • можеш да пишеш и то много хубаво..
    стиха ти е много по-хубав от повечето тук..

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...