6.11.2009 г., 12:26 ч.

Погубваща любов 

  Поезия
603 0 3

Светът остава спомен блед,

от искрата заслепен,

и втурвам се напред

в живот, от нея вдъхновен.

 

Смисълът е в нов оттенък,

обагрен от мечтите чужди,

идеалите избухват в пламък –

сега копнежи са ненужни.

 

Всяка болка аз преглъщам,

заличавам част от мен

и една илюзия изграждам

за слънце в моя ден.

 

Но душата с горест стене

и надава своя зов,

бори се за избавление

от една погубваща любов.

 

© Мартина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Така се случват нещата Мартина..
    Остави илюзията на воля - може и да помогне!
    Хареса ми много!!!
  • Поздравления!Много,много...е хубаво!
  • можеш да пишеш и то много хубаво..
    стиха ти е много по-хубав от повечето тук..
Предложения
: ??:??