Светът остава спомен блед,
от искрата заслепен,
и втурвам се напред
в живот, от нея вдъхновен.
Смисълът е в нов оттенък,
обагрен от мечтите чужди,
идеалите избухват в пламък –
сега копнежи са ненужни.
Всяка болка аз преглъщам,
заличавам част от мен
и една илюзия изграждам
за слънце в моя ден. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse