Погубваща любов
Светът остава спомен блед,
от искрата заслепен,
и втурвам се напред
в живот, от нея вдъхновен.
Смисълът е в нов оттенък,
обагрен от мечтите чужди,
идеалите избухват в пламък –
сега копнежи са ненужни.
Всяка болка аз преглъщам,
заличавам част от мен
и една илюзия изграждам
за слънце в моя ден.
Но душата с горест стене
и надава своя зов,
бори се за избавление
от една погубваща любов.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мартина Todos los derechos reservados
