Светът остава спомен блед,
от искрата заслепен,
и втурвам се напред
в живот, от нея вдъхновен.
Смисълът е в нов оттенък,
обагрен от мечтите чужди,
идеалите избухват в пламък –
сега копнежи са ненужни.
Всяка болка аз преглъщам,
заличавам част от мен
и една илюзия изграждам
за слънце в моя ден.
Но душата с горест стене
и надава своя зов,
бори се за избавление
от една погубваща любов.
© Мартина All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
