Поисках
Поисках името ти да забравя,
очите ти и любовта
и във отминалото време
да търся само красота.
Поисках дълго да остана
във моя дом във тишина.
Сърцето да лекува рана,
когато идва пак нощта.
Поисках твоите целувки
да бъдат само в моя сън
и тези спомени далечни
да бродят някъде навън.
Но не успях, дъхът ми спира,
в душата ми живееш ти,
тя, любовта ми не умира,
защото пак ще се роди.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени