Поисках
Поисках името ти да забравя,
очите ти и любовта
и във отминалото време
да търся само красота.
Поисках дълго да остана
във моя дом във тишина.
Сърцето да лекува рана,
когато идва пак нощта.
Поисках твоите целувки
да бъдат само в моя сън
и тези спомени далечни
да бродят някъде навън.
Но не успях, дъхът ми спира,
в душата ми живееш ти,
тя, любовта ми не умира,
защото пак ще се роди.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
