Стъпвам боса по мокрия пясък,
вълните докосват ме нежно...
А над мене гларуси със крясък
криле размахват неизбежно.
 
Морето ме поглежда мълчаливо,
а слънцето доволно се усмихва.
Това море е толкова красиво...
А на вълните шепотът не стихва.
 
И сякаш чувам ги да ми говорят
като невидими за мен русалки.
Препускат и с морето спорят...
Поисках да съм с тях за малко.
 
Морето ме прие и ме обгърна,
вълните ме докоснаха игриво.
С цялата си обич ги прегърнах,
а те целунаха ме мълчаливо.
 
Прошушнаха ми да остана силна
дори когато съм съвсем сама.
И да обичам все така обилно
със силата на морската вълна!