nadia_warrender (Надя Уорендър) nadia_warrender (Надя Уорендър)
15 377
Oct 16, 2012, 1:57 PM

Поисках да съм с тях

615 0 1

Стъпвам боса по мокрия пясък,
вълните докосват ме нежно...
А над мене гларуси със крясък
криле размахват неизбежно.
 
Морето ме поглежда мълчаливо,
а слънцето доволно се усмихва.
Това море е толкова красиво...
А на вълните шепотът не стихва.
 
И сякаш чувам ги да ми говорят
като невидими за мен русалки.
Препускат и с морето спорят...
Поисках да съм с тях за малко.
 
Морето ме прие и ме обгърна,
вълните ме докоснаха игриво.
С цялата си обич ги прегърнах,
а те целунаха ме мълчаливо.
 
Прошушнаха ми да остана силна
дори когато съм съвсем сама.
И да обичам все така обилно
със силата на морската вълна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надя Уорендър All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0