20.06.2010 г., 15:19 ч.

Поискано 

  Поезия » Любовна
1333 0 35

                    Поискано


Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми…

Приятелю на Времето, поспри,
когато дните са безкрайно изтънели.
Гласът ти ту се смее, ту крещи
и бавно пясъчее мойта смелост…

Разказвай ми за слънчеви жени,
за лунните емоции разказвай.
И после с резонанса остани,
със скалпел-лъч обхождай мойта празност…

А отливът на твоето море,
разля се над пасажите със риби.
Със прилива Душата ми ти взе,
а някога се мислех за амфибия…

Приятелю на Времето, сгреших,
разля ли се, разлях ли те – не зная.
Едно е ясно – много ме опи.
А чисто ли го пих…?! Все тая…

© Таня Георгиева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??