Поискано
Поискано
Разказвай как и с колко глътки вино
да стъкна празнотата на дома си.
На свещ да сгрея чувствата изстинали,
а ти сондирай вените... ума ми…
Приятелю на Времето, поспри,
когато дните са безкрайно изтънели.
Гласът ти ту се смее, ту крещи
и бавно пясъчее мойта смелост…
Разказвай ми за слънчеви жени,
за лунните емоции разказвай.
И после с резонанса остани,
със скалпел-лъч обхождай мойта празност…
А отливът на твоето море,
разля се над пасажите със риби.
Със прилива Душата ми ти взе,
а някога се мислех за амфибия…
Приятелю на Времето, сгреших,
разля ли се, разлях ли те – не зная.
Едно е ясно – много ме опи.
А чисто ли го пих…?! Все тая…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
