20.09.2007 г., 1:37

Пожар

1.3K 0 1
В сърцето ми гори пожар,
запален от неговия господар,
направи го той без да разбере
и плени едно сърце!!!

Без дори да подозира,
в гърдите сякаш погледът му ме раздира.
Не знае той какво ми причини
в момента, в който ме плени!

Сега без погледа му не издържам
и чрез пожара се поддържам,
изгасне ли, не ще остана
дори секунда жива, знам!

Сега сърцето ми живее
единствено за своя господар,
запалил в него без да иска
най-големия пожар!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Станева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...