Sep 20, 2007, 1:37 AM

Пожар

  Poetry
1.3K 0 1
В сърцето ми гори пожар,
запален от неговия господар,
направи го той без да разбере
и плени едно сърце!!!

Без дори да подозира,
в гърдите сякаш погледът му ме раздира.
Не знае той какво ми причини
в момента, в който ме плени!

Сега без погледа му не издържам
и чрез пожара се поддържам,
изгасне ли, не ще остана
дори секунда жива, знам!

Сега сърцето ми живее
единствено за своя господар,
запалил в него без да иска
най-големия пожар!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Станева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...