Пожелай ме! Тогава ще дойда -
неочаквана капчица смях
ще разплискам във твоето утро
със по детски несръчен замах.
Със сълзи ще измия лъжите,
за да пламнат в очите искри,
да посърнат от завист звездите
че в нозете ти залезът спи.
Пожелай ме! Такава ще дойда -
босонога, с разпилени коси -
стръкче вятър за тебе ще нося
да лекува, когато боли.
На трапезата обич ще сложа
и две чаши узрели мечти.
Пожелай ме! Тогава ще мога
да се сбъдна във твоите дни.
© Ирена Иванова Всички права запазени