Пожелай си
Само за момент се замисли,
макар и кръстът на врата ти да виси.
Истина една кажи,
нищо, че от нея ще ти тежи.
Знам, че не е лесно да си сам
и знам, че не е лесно да си прям,
но поне опитай -
от чувството на искреността, опитай.
Нищо ти не губиш,
освен ако пътя си не срутиш.
Крехък е и едва се крепи,
движи се плавно по него и го закрепи.
Нека съзнанието ти се отпусне
и болката да те напусне.
Пожелай си слънцето да те огрее
и всичко в тебе да оживее.
Може да е малко,
може даже да е кратко,
но поне чувството е сладко.
© Десислава Димитрова Всички права запазени