Пожелавам ти само и ти да се влюбиш
но така, че и ума си да загубиш.
Сърцето ти да бие в различен ритъм
и едва тогава аз ще те питам,
дали е все така тъжна луната,
или радост ти носи дори и тъмата.
Свети ли слънцето по-ярко,
но да те гали, а не да гори жарко?!
Ще има ли друго, което да те вълнува,
или единствено нея и денем сънуваш?!
Пожелавам ти просто веднъж да се влюбиш,
но така, че сто пъти на нощ да се будиш.
Да тръпнеш, да чакаш, да страдаш безмълвен,
да стенеш, да вярваш до край, че си съден.
Желая ти само и ти да се влюбиш,
безмерно, до болка, съня си да губиш.
Защото любовта не е само награда,
а и безценен урок как се страда.
© Галина Матева Всички права запазени