26.12.2010 г., 9:41

Покахонтас

1.3K 0 2

                                  Всяко момче мечтае да бъде такъв мъж, а всяко

                                  момиче - да е любима на такъв мъж...

 


В амулета на млад индианец

се вселява моят дух,

подтиква го към странни танци

около дървото с дънер кух.


       Буди го по изгрев рано,

       да среща слънчевия бог,

       води го по пътища избрани,

       пази го от вражи томахоук.


В опасната пътека на войната

щом трябва да пристъпи той,

дава му на пума сетивата,

да побеждава и в неравен бой.


       Когато вечер се завръща

       в очакващия го вигвам,

       на тъмното с ръцете го прегръща,

       от флейтата му се отронва плам.


Той е моят слъчев бог

и в сянката му винаги ще ходя.

Защо ли? - ама че въпрос:

та аз съм неговата Покахонтас.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Славяна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...