26 дек. 2010 г., 09:41

Покахонтас

1.3K 0 2

                                  Всяко момче мечтае да бъде такъв мъж, а всяко

                                  момиче - да е любима на такъв мъж...

 


В амулета на млад индианец

се вселява моят дух,

подтиква го към странни танци

около дървото с дънер кух.


       Буди го по изгрев рано,

       да среща слънчевия бог,

       води го по пътища избрани,

       пази го от вражи томахоук.


В опасната пътека на войната

щом трябва да пристъпи той,

дава му на пума сетивата,

да побеждава и в неравен бой.


       Когато вечер се завръща

       в очакващия го вигвам,

       на тъмното с ръцете го прегръща,

       от флейтата му се отронва плам.


Той е моят слъчев бог

и в сянката му винаги ще ходя.

Защо ли? - ама че въпрос:

та аз съм неговата Покахонтас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Славяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...