Покажете ми тая звезда!
Аз съм свършен човек.
Моят сняг е от лани. Моето слънце е рана.
Моите дни са листчета бели, на които не пише късмети.
Звездите си спомням: те са нещо от мен разпиляно,
но какво точно – едва ли някога ще се пресетя.
Аз не помня света, помня само надеждата.
И над мен, и под мен е небе.
Но къде е оная звезда,
покажете ми я – къде е?
Тая плаха звезда, която е мое дете.
Аз ù пратих човека, който сега я владее.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Райчо Русев Всички права запазени
