30.05.2006 г., 14:23 ч.

Покана... 

  Поезия
702 0 4
Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата,
а аз небрежно залисана ти отворих....
Останах втрещена със зяпнала уста,
едвам ти проговорих....
"Ти...какво правиш тук?Как ме намери?"
Доста притесненен,не по-малко изплашен беше и ти...
Ти ми каза,може ли само малко хляб и топла постеля,
за да имам къде за през нощтта да лежа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Матеева Всички права запазени

Предложения
: ??:??