Tajnata_Kralica (Александра Матеева) Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
1 152
May 30, 2006, 2:23 PM

Покана...

  Poetry
798 0 4
Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата,
а аз небрежно залисана ти отворих....
Останах втрещена със зяпнала уста,
едвам ти проговорих....
"Ти...какво правиш тук?Как ме намери?"
Доста притесненен,не по-малко изплашен беше и ти...
Ти ми каза,може ли само малко хляб и топла постеля,
за да  имам къде за през нощтта да лежа.
Просто ей така се завърна,сякаш дойде от нищото
и старите спомени в мен събуди,
точно когато си мислех,че вече не мисля за теб...
И в този момент ти от мен страха прокуди.
Знаеш ли,малко ме е страх,че си тук тази нощ.
Разпали мислите и спомените,с които се борих много години наред...
А сега не мога да спра да се радвам на този разкош,
не мога да отделя погледа си от този силует...
Но ела,влез,недей стоя отвън...
За нас е късно,времето ни мина вече...
Приятел само си ми,все още мисля,че си сън...
Но времето,когато силно се обичахме остана прекалено далече...
Не можем да сме заедно пак...
Разстоянието,времето и самите ние не сме същите като преди.
Тогава найстина лесно беше...
В сърцето,в душата,в очите и в мислите ми беше само ти....
Но дори за спомени е късно вече...
Каня те сега отново да пристъпиш в моя дом.
Но вече не мога да съм същата каквато бях...
Каня те,ела... ти винаги ще си добре дошъл,
но не искай да чуеш от мен онзи...истинският,искренният смях...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Матеева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0