Покана...
Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата,
а аз небрежно залисана ти отворих....
Останах втрещена със зяпнала уста,
едвам ти проговорих....
"Ти...какво правиш тук?Как ме намери?"
Доста притесненен,не по-малко изплашен беше и ти...
Ти ми каза,може ли само малко хляб и топла постеля,
за да имам къде за през нощтта да лежа.
Просто ей така се завърна,сякаш дойде от нищото
и старите спомени в мен събуди,
точно когато си мислех,че вече не мисля за теб...
И в този момент ти от мен страха прокуди.
Знаеш ли,малко ме е страх,че си тук тази нощ.
Разпали мислите и спомените,с които се борих много години наред...
А сега не мога да спра да се радвам на този разкош,
не мога да отделя погледа си от този силует...
Но ела,влез,недей стоя отвън...
За нас е късно,времето ни мина вече...
Приятел само си ми,все още мисля,че си сън...
Но времето,когато силно се обичахме остана прекалено далече...
Не можем да сме заедно пак...
Разстоянието,времето и самите ние не сме същите като преди.
Тогава найстина лесно беше...
В сърцето,в душата,в очите и в мислите ми беше само ти....
Но дори за спомени е късно вече...
Каня те сега отново да пристъпиш в моя дом.
Но вече не мога да съм същата каквато бях...
Каня те,ела... ти винаги ще си добре дошъл,
но не искай да чуеш от мен онзи...истинският,искренният смях...
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата,
а аз небрежно залисана ти отворих....
Останах втрещена със зяпнала уста,
едвам ти проговорих....
"Ти...какво правиш тук?Как ме намери?"
Доста притесненен,не по-малко изплашен беше и ти...
Ти ми каза,може ли само малко хляб и топла постеля,
за да имам къде за през нощтта да лежа.
Просто ей така се завърна,сякаш дойде от нищото
и старите спомени в мен събуди,
точно когато си мислех,че вече не мисля за теб...
И в този момент ти от мен страха прокуди.
Знаеш ли,малко ме е страх,че си тук тази нощ.
Разпали мислите и спомените,с които се борих много години наред...
А сега не мога да спра да се радвам на този разкош,
не мога да отделя погледа си от този силует...
Но ела,влез,недей стоя отвън...
За нас е късно,времето ни мина вече...
Приятел само си ми,все още мисля,че си сън...
Но времето,когато силно се обичахме остана прекалено далече...
Не можем да сме заедно пак...
Разстоянието,времето и самите ние не сме същите като преди.
Тогава найстина лесно беше...
В сърцето,в душата,в очите и в мислите ми беше само ти....
Но дори за спомени е късно вече...
Каня те сега отново да пристъпиш в моя дом.
Но вече не мога да съм същата каквато бях...
Каня те,ела... ти винаги ще си добре дошъл,
но не искай да чуеш от мен онзи...истинският,искренният смях...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Александра Матеева Todos los derechos reservados
