Tajnata_Kralica (Александра Матеева)
152 235
30 may 2006, 14:23

Покана... 

  Poesía
610 0 4
Moже би съвсем случайно минаваш от тук,
може би не си искал точно мен да видиш.
Но това е знак на съдбата,която отново ни събра,
може би вече няма да усещаме предишния студ...
Ти позвъня на старата каменна врата,
а аз небрежно залисана ти отворих....
Останах втрещена със зяпнала уста,
едвам ти проговорих....
"Ти...какво правиш тук?Как ме намери?"
Доста притесненен,не по-малко изплашен беше и ти...
Ти ми каза,може ли само малко хляб и топла постеля,
за да  имам къде за през нощтта да лежа.
Просто ей така се завърна,сякаш дойде от нищото
и старите спомени в мен събуди,
точно когато си мислех,че вече не мисля за теб...
И в този момент ти от мен страха прокуди.
Знаеш ли,малко ме е страх,че си тук тази нощ.
Разпали мислите и спомените,с които се борих много години наред...
А сега не мога да спра да се радвам на този разкош,
не мога да отделя погледа си от този силует...
Но ела,влез,недей стоя отвън...
За нас е късно,времето ни мина вече...
Приятел само си ми,все още мисля,че си сън...
Но времето,когато силно се обичахме остана прекалено далече...
Не можем да сме заедно пак...
Разстоянието,времето и самите ние не сме същите като преди.
Тогава найстина лесно беше...
В сърцето,в душата,в очите и в мислите ми беше само ти....
Но дори за спомени е късно вече...
Каня те сега отново да пристъпиш в моя дом.
Но вече не мога да съм същата каквато бях...
Каня те,ела... ти винаги ще си добре дошъл,
но не искай да чуеш от мен онзи...истинският,искренният смях...

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??