Покана от Южния вятър
Покана от Южния вятър
Навън ме вика Вятър южен
завихрящ жълтите листа
и двамата в тандем задружен
щуреем с него в Есента...
Листата паднали се носят
като прииждаща река,
но с Вятърът си ходим боси
и ги разплискваме с крака...
Във тая есенна вселена
той за Живота е залог
и както птица: устрелено
в небето литва на възбог...
А там със цвят на младо вино
посреща го и Утринта
със девствената си невинност
в познанието за Страстта...
И въздухът е пълен с нега,
Светът се буди в своя Блян...
... А Вятърът върти и с него
с предчувствия съм обладан...
Едно време в Есента
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Коста Качев Всички права запазени
