Покана от Южния вятър

Навън ме вика Вятър южен

завихрящ жълтите листа

и двамата в тандем задружен

щуреем с него в Есента...

Листата паднали се носят

като прииждаща река,

но с Вятърът си ходим боси

и ги разплискваме с крака...

Във тая есенна вселена

той за Живота е залог

и както птица: устрелено

в небето литва на възбог...

А там със цвят на младо вино

посреща го и Утринта

със девствената си невинност

в познанието за Страстта...

И въздухът е пълен с нега,

Светът се буди в своя Блян...

... А Вятърът върти и с него

с предчувствия съм обладан...

Едно време в Есента