Танго
Прекрасна моя синьорита,
във ритъма на „Компарсита”
ведно̀ със теб да съм бленувам -
танго горещо да танцувам!
Косите – вихри разпилени,
очите – звездни са вселени,
душа, от страст изпепелена,
прегръдка нежна, споделена!
И двама слели тяло в тяло -
се носим в неделимо цяло,
по сцена, от звезди огрята
и ням свидетел е Луната...
В целувка устните се впиват,
в дъга телата се извиват...
Цигулка приглушено стене...
Да – за любов дошло е време!
Любомир Попов
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любомир Попов Всички права запазени
