Покани ме
Покани ме с теб в нощта,
да правим разни неща,
само ние, боси, на брега,
да гледаме луната,
да броим ний звездите!
Покани ме, вятъра с косите ми да играе
под ритъма на шумните вълни,
да танцуваме до първи петли
като невинни, влюбени души!
Покани ме в пясъкът да се крием,
безследно да изчезнем
и нека светът се чуди какво се случи
с нас в онази тайнствена нощ!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Димитрова Всички права запазени
