Покани ме с теб в нощта,
да правим разни неща,
само ние, боси, на брега,
да гледаме луната,
да броим ний звездите!
Покани ме, вятъра с косите ми да играе
под ритъма на шумните вълни,
да танцуваме до първи петли
като невинни, влюбени души!
Покани ме в пясъкът да се крием,
безследно да изчезнем
и нека светът се чуди какво се случи
с нас в онази тайнствена нощ!
© Петя Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
