Покани ме с теб в нощта,
да правим разни неща,
само ние, боси, на брега,
да гледаме луната,
да броим ний звездите!
Покани ме, вятъра с косите ми да играе
под ритъма на шумните вълни,
да танцуваме до първи петли
като невинни, влюбени души!
Покани ме в пясъкът да се крием,
безследно да изчезнем
и нека светът се чуди какво се случи
с нас в онази тайнствена нощ!
© Петя Димитрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
