на Пипо
Две звездички светят в небето -
малката душичка отлетя.
В клетката лежи само телцето -
нашето папагалче умря.
Умря, както живя - тихо.
Никой от нас не разбра.
Самичко и в ъгъла свито,
без жалост и дума добра.
Твар безсловесна, не проговори.
Само в оченцето - страх и тъга.
Не чуруликаше с радостен порив,
щом ме видеше - как не разбрах!
Е, ще му мине, надявах се сляпо.
Давах му здравец - лечител-лаик.
В грижи улисана цялото лято
спирах край клетката само за миг.
Скъпи срещи със ангела беден!
Вчера бе тук, а днес отлетя.
Тази нощ явно била е последна -
сам-самичък е срещнал смъртта.
Днес вече всичко е непоправимо.
Светят звездите по Млечния път.
Сред тях душа - чиста, невинна,
чака за среща на Страшния съд.
3.07.2015
© Мария Димитрова Всички права запазени