24.08.2018 г., 14:57

Покаяние

503 0 0

                        на Пипо

 

Две звездички светят в небето -

малката душичка отлетя.

В клетката лежи само телцето -

нашето папагалче умря.

Умря, както живя - тихо.

Никой от нас не разбра.

Самичко и в ъгъла свито,

без жалост и дума добра.

Твар безсловесна, не проговори.

Само в оченцето - страх и тъга.

Не чуруликаше с радостен порив,

щом ме видеше - как не разбрах!

Е, ще му мине, надявах се сляпо.

Давах му здравец - лечител-лаик.

В грижи улисана цялото лято

спирах край клетката само за миг.

Скъпи срещи със ангела беден!

Вчера бе тук, а днес отлетя.

Тази нощ явно била е последна -

сам-самичък е срещнал смъртта.

Днес вече всичко е непоправимо.

Светят звездите по Млечния път.

Сред тях душа - чиста, невинна,

чака за среща на Страшния съд.

 

3.07.2015

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...