24 ago 2018, 14:57

Покаяние

  Poesía
500 0 0

                        на Пипо

 

Две звездички светят в небето -

малката душичка отлетя.

В клетката лежи само телцето -

нашето папагалче умря.

Умря, както живя - тихо.

Никой от нас не разбра.

Самичко и в ъгъла свито,

без жалост и дума добра.

Твар безсловесна, не проговори.

Само в оченцето - страх и тъга.

Не чуруликаше с радостен порив,

щом ме видеше - как не разбрах!

Е, ще му мине, надявах се сляпо.

Давах му здравец - лечител-лаик.

В грижи улисана цялото лято

спирах край клетката само за миг.

Скъпи срещи със ангела беден!

Вчера бе тук, а днес отлетя.

Тази нощ явно била е последна -

сам-самичък е срещнал смъртта.

Днес вече всичко е непоправимо.

Светят звездите по Млечния път.

Сред тях душа - чиста, невинна,

чака за среща на Страшния съд.

 

3.07.2015

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...