на Пипо

Две звездички светят в небето -

малката душичка отлетя.

В клетката лежи само телцето -

нашето папагалче умря.

Умря, както живя - тихо.

Никой от нас не разбра.

Самичко и в ъгъла свито,

без жалост и дума добра.

Твар безсловесна, не проговори.

Само в оченцето - страх и тъга.

Не чуруликаше с радостен порив,

щом ме видеше - как не разбрах!

Е, ще му мине, надявах се сляпо.

Давах му здравец - лечител-лаик.

В грижи улисана цялото лято

спирах край клетката само за миг.

Скъпи срещи със ангела беден!

Вчера бе тук, а днес отлетя.

Тази нощ явно била е последна -

сам-самичък е срещнал смъртта.

Днес вече всичко е непоправимо.

Светят звездите по Млечния път.

Сред тях душа - чиста, невинна,

чака за среща на Страшния съд.

3.07.2015