13.02.2020 г., 12:36

Покаяние

1K 0 1

Ще сглобя машина на времето,
за да се върна назад до мига,
във който прегръщам те пламенно,
за последно преди глупостта

 

да забравя някак, че имам те,
че сънуваш тъй близо до мен,
че целувките и усмивките
подаряват се ден подир ден.

 

Ще сглобя машина на мъката
със голяма и здрава торба,
в която да сложа от болката
на една изтерзана душа.

 

Но което остане в повече
от обидата и от скръбта,
ще стига да скрие контурите
на морето, небето, света.

 

Ще сглобя машина на себе си,
ще и сложа сърце и душа.
След туй ще я нарека Нéмезис
и ще я прокълна в самота.

 

А тя плачейки тихо, жалостно,
подчинена на сива съдба,
ще живее мъчно и тягостно,
недостижима за любовта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Èдин Гравън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...