17.02.2022 г., 9:52

Покаяние

600 1 0

Насред объркания ти живот,

когато сякаш дъх не ти достига,

а във душата тежко е като олово

и поглед от земята не повдигаш...

 

Когато твоя грях и безнадеждност

държат те здраво в плен и изнемога.

А чувството за срам е безконечно

и кара те да криеш се от Бога...

 

Потънал в пустошта на отчаянието,

с обгърнато във самота сърце,

наметнал като шал страданието

и с набраздено от сълзи лице

 

не виждаш вече смисъл и надежда...

Но ето, че настъпва миг преломен.

Пред теб е сам Исус и с поглед нежен

докосва твоя, стряскащо виновен.

 

Секунда, две или минута може би минава,

а ти потънал си в очите Му любящи.

Безмълвно този миг във вечност преминава

и в тебе плахо се прокрадва... щастие.

 

Утеха, радост, мир и благодат

нахлули са като вълни пенливи.

Бушуват, блъскат се и се роят...

А милостта - тя празнично прелива.

 

Дори без думи ти разбираш ясно,

че чудо става - преживяваш рая.

Сърцето ще се пръсне - твърде тясно е.

А в него настанил се е безкрая.

 

Извира от душата покаяние

и търси думи, прошка да поиска.

Разгаря се неистово желание

в нозете Му да паднеш ничком.

 

Но нежно Неговата длан те вдига

и ражда се във теб живот небесен.

Исус поглежда те и казва: „Стига!

Простих ти! С мен тръгни по пътя тесен!“

 

И тръгваш - без въпроси и съмнение.

Ръката Му с доверие държиш.

Напира във душата ти хваление,

защото знаеш: щом Исус е с теб, ще устоиш!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...