Насред объркания ти живот,
когато сякаш дъх не ти достига,
а във душата тежко е като олово
и поглед от земята не повдигаш...
Когато твоя грях и безнадеждност
държат те здраво в плен и изнемога.
А чувството за срам е безконечно
и кара те да криеш се от Бога...
Потънал в пустошта на отчаянието,
с обгърнато във самота сърце,
наметнал като шал страданието
и с набраздено от сълзи лице
не виждаш вече смисъл и надежда...
Но ето, че настъпва миг преломен.
Пред теб е сам Исус и с поглед нежен
докосва твоя, стряскащо виновен.
Секунда, две или минута може би минава,
а ти потънал си в очите Му любящи.
Безмълвно този миг във вечност преминава
и в тебе плахо се прокрадва... щастие.
Утеха, радост, мир и благодат
нахлули са като вълни пенливи.
Бушуват, блъскат се и се роят...
А милостта - тя празнично прелива.
Дори без думи ти разбираш ясно,
че чудо става - преживяваш рая.
Сърцето ще се пръсне - твърде тясно е.
А в него настанил се е безкрая.
Извира от душата покаяние
и търси думи, прошка да поиска.
Разгаря се неистово желание
в нозете Му да паднеш ничком.
Но нежно Неговата длан те вдига
и ражда се във теб живот небесен.
Исус поглежда те и казва: „Стига!
Простих ти! С мен тръгни по пътя тесен!“
И тръгваш - без въпроси и съмнение.
Ръката Му с доверие държиш.
Напира във душата ти хваление,
защото знаеш: щом Исус е с теб, ще устоиш!
© Галина Пенева All rights reserved.