Покаяние
на високостоящите и НЕвиждащи нищо
От единия до другия край на града
клошари събират отпадък в чували.
Мършави кучета доизгризват огризките
и се самоизяждат от ненасищане.
Небето е мъртво,
оголено, без огнище на слънце
от кремък запалено.
Птици със клюнове издърпват завесата,
покриваща човешкия разум.
Без лице е лицето ни,
скрито в лицемерно угодничество.
Олигавяйки прага на кукловодите
зажадняваме,
завиждайки за чистотата на водата от извора.
И стъпвайки в стъпките
на преждеходящите,
все по-дълбоко затъваме.
Катафалката заскрибуцва несмазана,
отвеждайки душите в отвъдното.
Само Земята е пръхкава,
полята от възкисело, гробищно вино...!
Но дали ще приеме телата ни без покаяние?!
Клошарите все продължават
да събират отпадъка,
но той разпилява се!
15.03.2008г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Женина Богданова Всички права запазени
