Покаяние
на високостоящите и НЕвиждащи нищо
От единия до другия край на града
клошари събират отпадък в чували.
Мършави кучета доизгризват огризките
и се самоизяждат от ненасищане.
Небето е мъртво,
оголено, без огнище на слънце
от кремък запалено.
Птици със клюнове издърпват завесата,
покриваща човешкия разум.
Без лице е лицето ни,
скрито в лицемерно угодничество.
Олигавяйки прага на кукловодите
зажадняваме,
завиждайки за чистотата на водата от извора.
И стъпвайки в стъпките
на преждеходящите,
все по-дълбоко затъваме.
Катафалката заскрибуцва несмазана,
отвеждайки душите в отвъдното.
Само Земята е пръхкава,
полята от възкисело, гробищно вино...!
Но дали ще приеме телата ни без покаяние?!
Клошарите все продължават
да събират отпадъка,
но той разпилява се!
15.03.2008г.
© Женина Богданова All rights reserved.
